Някои размисли

Снимка: Talk talk by Matthias Ripp on Flickr, CC2.0

Интересно е как различните хора те предразполагат да си различен. Без да е нарочно, с едни си конфузен и изпускаш, буташ предмети, препъваш се, заекваш и се потиш. А с други си оригинален, забавен и smooth, сещаш се да кажеш подходяща шега съвсем навреме и то гладко, всички се смеят и са очаровани.

Има хора, с които си тъп. Гледат те очакващо, а ти, от зор, казваш най-голямата тъпотия. Става неловко. В тоя момент се усещаш, че тъпотията може да се разбира по още един начин и той е обиден. Става още по-неловко. След такива срещи потъваш в земята със седмици, направо ходиш в коловоз от 3 стъпки дълбочина и копаеш нови дъна.

Много често се случва с някои да върви чудесно на живо, а онлайн да е жива мъка. Сега тоя отговор какво е? Сарказъм? Ирония? Самоирония? Язвително? Залагаш на отговор с много тълкувания за всеки случай, обаче пак си сбъркал и оттатък са wtf?!

Какво значи всичко това? Че трябва да общуваме (доколкото можем да избираме) с тези, с които ни се получава добре? Или пък трябва да наблягаме с тези, с които не се получава толкова добре, за да се усъвършенстваме (някаква перверзна идея за живота като училище)?

Не знам, не знам..

Advertisements

Какво мислиш..?

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s